Новата търговска офанзива, започната от Доналд Тръмп, предизвика верижна реакция на международните пазари, причинявайки значителни спадове на фондовите пазари и генерирайки атмосфера на напрежение между основните икономики на планетата. Бившият президент на САЩ представи обширен пакет от тарифи, които засягат множество страни, включително неговите исторически партньори, под аргумента за защита на националната индустрия и коригиране на търговски дефицити, които той смята за вредни за Съединените щати. Тази ситуация разкрива как търговската война между САЩ и Китай се засилва.
Тези мерки, оправдани като "икономическа независимост" от Вашингтон, бяха приети със загриженост от международната общност, която се страхува от последиците от мащабна и продължителна търговска война. От Европа до Азия, минавайки през Латинска Америка, реакциите не закъсняха.
Незабавният отговор на финансовите пазари
Обявяването на новите мита предизвика черен понеделник на фондовите пазари. В Испания, основният борсов индекс, IBEX 35, отбеляза рязък спад с 6,4% при отварянето, падайки под 11.700 XNUMX пункта, нива, които не са виждани от месеци. Този контекст накара много анализатори да се запитат за бъдещето на индекса.
Всички стойности на индекса се търгуваха на червено, с особено изразени спадове в компании като Indra (-21,2%), Santander (-14,5%) и Mapfre (-14%). Други големи фирми като BBVA, Repsol, Telefónica и Iberdrola също записаха значителни загуби.
Феноменът не е характерен само за Испания. Фондовите пазари в Париж, Лондон, Франкфурт и Милано следват подобна тенденция, като в някои случаи спадовете достигат до 7,6%. В Ню Йорк Уолстрийт също започна седмицата с червени числа: Dow Jones, S&P 500 и Nasdaq паднаха с около 4% през деня.
Пазарите се опасяват, че увеличаването на митата не само ще оскъпи търговията, но и ще предизвика инфлация, принуждавайки централните банки да преосмислят своите парични политики, особено във време, когато икономическото възстановяване след няколко верижни кризи е заложено на карта.
Подробности за новия тарифен пакет
Тръмп наложи 20% мита върху всички продукти, пристигащи от Европейския съюз, в сила от 9 април. Тази мярка е част от по-широк набор, който включва също такси от 25% за Япония и Южна Корея, 26% за Индия, 32% за Тайван и 31% за Швейцария. Китай получи най-сурово отношение, изправен пред процент от 34%, който може да ескалира до 50%, ако не оттегли своите ответни мерки. Това бележи повратна точка в търговската политика на САЩ и може доведе до значителни промени.
Обединеното кралство, заедно със страни като Чили, Бразилия и Австралия, са относително по-малко засегнати, с тарифа, определена на 10%, цифра, която според администрацията на САЩ е „реципрочна“ по отношение на това, което тези страни прилагат към Съединените щати.
Освен това всички държави вече са обект на минимална базова тарифа от 10%, с изключение на конкретни изключения като стратегически суровини, фармацевтични продукти или енергия. Това бележи структурна промяна в търговската политика на САЩ, която исторически е поддържала ниски тарифи, особено към своите съюзници.
Последици за Испания
Испания не избягва въздействието на това ново търговско законодателство. Някои от секторите, които са най-изложени на американския пазар – като капиталови стоки, индустриални машини, зехтин, стомана и петролни продукти – могат да претърпят значителни загуби. Смята се, че това може засягат заетостта в тези сектори.
Испанската търговска камара изчислява, че износът за Съединените щати може да намалее между 10% и 18%, поставяйки централната си прогноза за спад от 14,3%. Това би означавало загуби от близо 2.600 милиарда евро, което би представлявало 0,21% от националния БВП.
Освен това сектори като вино, биодизел и керамика, макар и с по-ниска стойност в абсолютни стойности, зависят до голяма степен от американския пазар.. Тези индустрии биха били сериозно засегнати от налагането на 20% мита, което излага на риск хиляди работни места и също така би имало последици върху автономните общности с висока концентрация на износ.
Международна реакция и търговско напрежение
Европейският съюз не седи със скръстени ръце. Европейската комисия предложи 25% мита върху емблематични американски продукти като мотоциклети Harley-Davidson, дънки или портокалов сок, като отмъщение за митата върху стоманата и алуминия, наложени преди това от Тръмп. Тази реакция показва как търговското напрежение може да ескалира координиран международен отговор.
Франция и Ирландия изиграха активна роля във вътрешните преговори, в резултат на което някои чувствителни продукти като бърбън уискито да бъдат изключени от списъка с продукти, подлежащи на новите данъци. Брюксел също така оценява прилагането на по-строги мерки, като използва наскоро одобрения инструмент за борба с принудата, въпреки че прилагането му ще изисква седмици предвид сложната правна обработка.
Азия също реагира остро. Китай наложи свои собствени мита от 34% върху американски стоки и предупреди, че ще предприеме допълнителни действия, ако Тръмп не премахне новите мита. Япония, Южна Корея и други страни от Югоизточна Азия показаха обща готовност да отмъстят съвместно, укрепвайки сътрудничеството си в лицето на това, което те смятат за едностранна търговска агресия.
Икономическа логика и средносрочни последици
От икономическа гледна точка стратегията на Тръмп се основава на меркантилистка визия, в която търговският дефицит се смята за признак на слабост. При този подход митата ще служат като инструмент за балансиране на търговските баланси, увеличаване на местното производство и намаляване на зависимостта от чужди държави.
Много икономисти обаче критикуват тази предпоставка., като подчертава, че двустранните дефицити не са отражение на търговски несправедливости, а на сложни макроикономически структури, като спестявания и инвестиции. Освен това произволното прилагане на тарифи – изчислени по хлабави формули – поражда съмнения относно тяхната реална ефективност.
Администрацията на Тръмп очаква събиране на между 700.000 800.000 и XNUMX XNUMX милиона долара благодарение на тези данъци, въпреки че много експерти са съгласни, че увеличението вероятно е много по-малко поради спада в обемите на вноса. По същия начин, като направи вносните продукти по-скъпи, се очаква увеличаване на инфлацията, което може да принуди Федералния резерв да затегне своята парична политика.
Този ефект на доминото допълнително ще усложни глобалната икономическа перспектива. Възможността за продължителна търговска война може да наруши цели вериги за доставки, да създаде инвестиционна несигурност и да намали международната търговия за няколко години.
Решението на Тръмп да наложи широко разпространени мита имаше незабавно и силно въздействие върху пазарите, световната търговия и дипломатическите отношения. Страни като Испания вече го очакват значителни загуби в износа си, докато големите икономически сили, като Китай и Европейския съюз, се подготвят да отговорят. Тъй като отмъщенията се умножават и пазарите продължават да отразяват това напрежение, изглежда ясно, че международният търговски модел навлиза във фаза на дълбока трансформация, мотивирана по-малко от технически критерии и повече от политическата стратегия на администрация, която се стреми да предефинира ролята си в икономическия свят.
