Светът отново затаява дъх при задълбочаващо се напрежение между Израел и Иран, ситуация, която държи пазарите, правителствата и гражданите нащрек. Възможността за открита война между двете страни създава истинско икономическо земетресение, чиито последици вече се усещат в ключови сектори, от енергетиката до международната търговия.
През последните дни, Световните фондови пазари паднаха рязко, докато цените на петрола се повишиха рязко. Тези първоначални пазарни реакции са само прелюдия към потенциалните последици от по-дълбока и по-продължителна ескалация в сърцето на Близкия изток, стратегически регион за потока от суровини и търговски пътища.
Пазар на енергия под напрежение: факторът петрол и газ
Всеки път, когато нестабилност разтърси Близкия изток, Цената на суровия петрол реагира с главозамайващо покачванеВ настоящия сценарий цената на барел суров петрол Brent е скочила с повече от 13%, което е най-голямото дневно покачване след нахлуването в Украйна, достигайки над 78 долара. Анализаторите предупреждават, че в най-лошия случай... Барелът може да достигне 130 долара ако Ормузкият проток бъде блокиран или стратегическите маршрути бъдат нарушени.
Ключът към тази аларма е в Ормузкият проток, тесен воден път, през който преминава приблизително 20% от световния петрол и повече от 35% от морския търговски превоз на суров петрол. Ако Иран блокира този проход, както е предполагал в предишни случаи, световните енергийни доставки ще бъдат сериозно компрометирани, което ще повиши не само цената на петрола, но и тази на втечнения природен газ, който е особено важен за Европа и Азия.
Дори ако потокът от масло не е напълно прекъснат, заплахата за Ормуз Това вече е достатъчно, за да подхрани инфлационните очаквания и да повиши цените на горивата. През цялото това време втечненият природен газ от страни като Катар също няма да може лесно да търси алтернативни маршрути, което допълнително ще повиши цените на газа в Европа.
Пазарите реагират: сривове на фондовия пазар и бягство към безопасността
Нервността е осезаема в международни финансови пазариСтрахът накара инвеститорите да изтеглят пари от фондовия пазар и да ги инвестират в традиционни сигурни убежища като държавни облигации и злато, чиито цени се повишиха. Основните европейски и американски фондови пазари загубиха позиции, докато акциите на енергийните и отбранителните компании се възстановиха в разгара на конфликта.
Авиокомпаниите и туристическите компании понасят най-големия удар, което отразява опасенията относно нарастващите цени на горивата и прекъсването на въздушните маршрути до и от Близкия изток. Междувременно петролните компании и доставчиците на отбранителни услуги отчитат повишение на цените, очаквайки по-високи разходи за сигурност и енергия.
Възможността за продължително спиране на морската търговия, особено в критични точки като Суецкия канал или Индийския океан, налива масло в огъня, влияейки върху цените на транспорта и международния поток от стоки.
Пряко въздействие върху инфлацията и икономическия растеж
Покачването на цената на петрола и газа имат пряко въздействие върху световната инфлацияПокачващите се цени на горивата бързо се отразяват в разходите за производство и транспорт на основни стоки, увеличавайки цената на хранителните стоки и намалявайки покупателната способност на домакинствата. Някои експерти изчисляват, че за всяко 10% увеличение на цените на петрола, инфлацията може да се увеличи с до 0,4% през следващата година.
За икономиките, които са особено зависими от вноса на енергия, като Европейския съюз и Япония, ударът би бил още по-голям: освен по-високите разходи за енергия, Растежът може да се забави и да се появи риск от стагфлация (висока инфлация и нисък растеж), стар призрак, който вече беше преживян по време на петролната криза през 70-те години на миналия век. Европейската централна банка може да бъде принудена да повиши лихвените проценти, за да ограничи покачването на цените, което ще усложни възстановяването.
В други развиващи се пазари, като например Мексико, валутната волатилност се е увеличила, със значителни колебания във валутния курс спрямо долара. Това се случва в момент, когато санкциите и ограниченията върху износа на ирански петрол вече наказват няколко страни потребителки.
Маршрутите за доставки и глобалните вериги са под натиск
La нестабилност на международните вериги за доставки Това е за пореден път очевидно с кризата в Близкия изток. В допълнение към опасността от блокади в Ормузкия проток, съществуват опасения от разпространение на конфликта към морски маршрути като Аденския залив, Суецкия канал и райони под контрола на групировки, свързани с Иран, което би увеличило логистичните разходи и забавянията в доставките на стоки по целия свят.
Много анализатори си спомнят опита от пандемията, когато прекъсването на критични вериги за доставки доведе до недостиг на основни продукти. Сега несигурността относно произхода и пристигането на компоненти и суровини отново поражда съмнения сред индустриите и потребителите по целия свят.
Централни банки, лихвени проценти и глобални перспективи
Изправени пред тази ситуация, централните банки са изправени пред... трудни кръстовищаОт една страна, инфлационният натиск може да ги принуди да спрат да понижават – или дори да повишават – лихвените проценти, което ще се отрази на инвестициите и потреблението. От друга страна, несигурността и евентуалната икономическа стагнация правят непрепоръчително прекаленото затягане на паричната политика.
Експертите посочват, че Федералният резерв на САЩ и ЕЦБ ще действат предпазливо, преценявайки дали енергийният шок е временен или се превръща в постоянна заплаха за глобалния растеж. Междувременно МВФ и международните организации вече ревизират прогнозите си за БВП надолу поради риска конфликтът да продължи по-дълго от очакваното.
Кой излиза по-зле?
Най-тежкият удар ще бъде получен големи вносители на петрол, авиокомпании и транспортни компанииИкономиките на Европа, Япония и Латинска Америка ще видят увеличение на сметките си за енергия и спад в конкурентоспособността си. Потребителите и малките предприятия също ще забележат покачване на цените на основните стоки и услуги.
Вместо това, износителите на енергия и изпълнителите на отбранителни услуги биха могли да се възползват първоначално, стига търсенето на услуги и продукти, свързани с енергийната сигурност и доставки, да се запази.
Евентуални ответни мерки, блокади или атаки срещу ключова инфраструктура, както се наблюдаваше през 2019 г. със съоръженията на Aramco, биха изострили ситуацията и биха добавили още повече нестабилност на пазарите.
Страхът от удължаване на конфликта и въздействието върху търговските пътища, заедно с нарастващите цени на суровините, е представен като голямо предизвикателство за световната икономика, точно когато последиците от предишни кризи все още не са отшумели.