Лятото, което Европа преживява, се запомня не само с високите температури и опустошителните пожари, но и с икономическите щети, които то понася. Доклад на Triodos Bank, който вече беше представен в няколко медии, изчислява, че въздействието на екстремните горещини ще достигне около 1,1% от БВП на Европейския съюз до 2026 г. Тази цифра се равнява на приблизително 200.000 милиарда евро, сума толкова висока, че на практика би заличила очаквания растеж за тази година.
Анализът, фокусиран върху последиците от необичайното време, наблюдавано на целия континент, показва, че загубата на производителност на труда е факторът, който допринася най-много за този икономически спад. Смята се, че само този компонент е причина за среден спад от 0,6% в БВП на ЕС. Ефектите обаче се простират далеч отвъд това, оказвайки влияние върху селското стопанство, енергетиката, транспорта и дори човешкото здраве.
Карта на уязвимостите: Франция, Испания и други ключови страни
Въздействието на екстремните горещини не е еднакво в различните държави членки. Според доклада на Triodos Bank, Франция би била най-засегнатата страна, с намаление на растежа на БВП до 1,5 процентни пункта, което на практика би означавало икономическо свиване от 0,7%. Италия и Испания също се явяват като държави със значителни загуби, макар и с една ключова разлика: и двете са развили по-голяма устойчивост благодарение на високото проникване на климатици и населението, по-свикнало с дни на интензивна жега.
От друга страна, икономиката на Нидерландия може да се окаже в стагнация, с прогнозиран спад на растежа от 0,9 процентни пункта. За разлика от това, Полша се очаква да бъде една от най-слабо засегнатите, тъй като е преживяла по-малко дни с екстремни горещини това лято в сравнение с останалата част от региона.
Проучване на Allianz, цитирано в доклада, разкрива, че за всеки градус над 30°C, който се задържа в продължение на няколко дни, се губи приблизително 3% от почасовото производство. Тези данни подчертават, че не става въпрос само за температура, но и за това как всяка икономика се е подготвила да се справи с нея.
Загуби в селското стопанство, енергетика и транспорт: другата страна на съкращенията
Селското стопанство е един от най-засегнатите сектори. Сушата и високите температури накараха експертите да прогнозират спад в селскостопанското производство в ЕС между 3% и 7%, което подчертава значението на мерките за подкрепа, като например субсидиите за селскостопанско застраховане . Това не само намалява предлагането, но и покачва цените на храните. Към това се добавят проблеми в производството на електроенергия: атомните, водноелектрическите и топлоелектрически централи трябваше да ограничат дейността си поради недостиг на вода, което увеличава пазарната цена на електроенергията на едро.
Транспортът също не е пощаден. Железопътните линии и пътищата са засегнати от жегата, докато реки като Рейн и Дунав, които са магистрали за товарен транспорт, работят с минимални нива. Това принуждава корабите да превозват по-малко товари, за да избегнат засядане, което увеличава логистичните разходи. Нещо повече, селското стопанство не само губи реколта, но и е изправено пред по-високи цени на готовата продукция, а комбинацията от по-бавен растеж и по-висока инфлация доведе до опасения относно стагфлация.
Испания е епицентърът на пожарите в ЕС
Сушата и горещите вълни вече доведоха до 33 дни с над средните температури в Испания през 2026 г., в сравнение със средно 24 за ЕС. Тази ситуация се отразява и на производителността на труда, въпреки че страната има висок процент на използване на климатици и население, аклиматизирано към климата, което смекчи цялостния ефект върху икономиката.
Пожарите и недостигът на вода също застрашават туристическия модел на Испания. Хотелите и местата за настаняване са оборудвани с климатици, но екстремните горещини биха могли да доведат до отклонение от пиковия сезон, което ще засегне сектори, където ресторантьорството и туристическата икономика са ключови двигатели.
Цената на бездействието: критика на настоящите мерки
Банката „Триодос“ не крие безпокойството си от политическия отговор. Докато данните сочеха рекордни изгорели хектари, а здравните министерства брояха жертвите на горещата вълна, Европейската комисия представи предложение, което смекчава основния инструмент на ЕС за ценообразуване на въглеродните емисии – ход, оправдан от необходимостта от конкурентоспособност. Банката отбелязва, че този модел може да се опише като порочен кръг, защото политиката се разхлабва точно когато е най-необходима.
Ханс Стегеман, главният икономист на организацията, многократно е предупреждавал, че загуба на БВП от 1,1% до 2026 г. ще доведе до стагнация. Макар и да не е катастрофа, това е предупреждение за това какво може да се случи, ако не се предприемат спешни действия. Адаптацията е необходима, но тя има своите граници, поради което смекчаването на изменението на климата е от съществено значение, изисквайки промени в начина на живот и трансформация на икономиките към по-ефективно потребление на енергия и ресурси.
Експертите препоръчват инвестиране в устойчива инфраструктура, добре изолирани сгради, гъвкаво работно време и равен достъп до охлаждане. Но те подчертават, че само адаптацията няма да е достатъчна и че Европа се нуждае от цялостен подход, който съчетава бърза декарбонизация с управление на търсенето на енергия.
